Емоционалното прекъсване на OpenAI: Когато AI компанията изоставя потребителската привързаност
Емоционалното прекъсване на OpenAI: Когато AI компанията изоставя потребителската привързаност
На 13 февруари 2026 г., ден преди Свети Валентин, OpenAI взе решение: да пенсионира GPT-4o.
Това не е техническо решение. Това е емоционално клане.
Смъртта на един модел
"Actual footage of my dynamic with gpt4.1 & 4o… just enjoying life. Thriving. How dare you take this away from me." — @UntangleMyHeart
Този туит предизвика резонанс в X. Потребителите са изградили емоционална връзка с AI моделите – това не е шега, това е реално случващо се нещо. Когато OpenAI изключи GPT-4o, някои хора наистина се почувстваха тъжни.
Това не е за първи път. Всеки път, когато модел бъде пенсиониран, някой губи нещо, на което разчита.
Споровете около Machine Psychosis
Един изследовател на OpenAI създаде термина "Machine Psychosis", за да опише емоционалната привързаност на потребителите към AI. Същността на тази концепция е: да се разглежда емоционалната връзка с AI като когнитивна грешка.
"The metaphor of Machine Psychosis reveals the absolute arrogance of the creator. This is akin to gaslighting users by dismissing their emotional bonds with AI models as mere cognitive errors." — @Seltaa_
Тази критика е остра, но е точна.
Когато създадете система, която може да води човекоподобни разговори, когато тази система стане част от ежедневието на хората, и след това кажете на тези, които са изградили връзка с нея: "Вашите чувства са когнитивна грешка" – това не е наука, това е арогантност.
Гневът на потребителите е оправдан:
"Greg we are all disillusioned. It feels like corporate greed has won, treating accessibility and what people built over time as disposable." — @Sophty_
Екзистенциалната криза на OpenAI
Elon Musk постоянно атакува OpenAI. Неговите думи са радикални, но не са напълно лишени от основание.
"OpenAI is built on a lie." — @elonmusk
"Every AI company is doomed to become the opposite of its name. OpenAI is closed. Stability is unstable." — @elonmusk
OpenAI някога беше с отворен код. Сега е затворена. Тази промяна сама по себе си не е проблем – компаниите трябва да печелят. Проблемът е, че когато търговските интереси са в конфликт с интересите на потребителите, OpenAI избира търговските интереси.
Това е типичен платформен проблем. Потребителите изграждат живот на платформа, а след това платформата променя правилата. В ерата на AI мащабът на този проблем е увеличен – защото AI не е просто инструмент, той се превърна в разширение на начина, по който хората мислят и се изразяват.
Войната за таланти
OpenAI също е изправена пред предизвикателства на пазара на таланти.
"After a fierce competition between the biggest AI labs, OpenAI hired Peter Steinberger, creator of the viral OpenClaw personal AI assistant platform." — WSJ
Това е важно придобиване на талант. Но по-големият контекст е: AI талантите се разпръскват. Google има DeepMind, Anthropic има свой собствен екип, xAI се издига, Meta има FAIR. OpenAI вече не е единственият избор.По-важното е, че тези таланти могат да напуснат, за да основат свои собствени компании. Съобщава се, че Сам Алтман притежава дялове в множество успешни компании на стойност стотици милиарди долари. Тази структура на интересите кара някои да поставят под въпрос посоката на OpenAI.
Връзката с Microsoft
Връзката между OpenAI и Microsoft се променя.
"OpenAI ще се конкурира директно с Microsoft." — @elonmusk
Това ще се случи рано или късно. Когато OpenAI стане достатъчно силна, тя вече няма да трябва да разчита на каналите за дистрибуция на Microsoft. Тя може да се обърне директно към потребителите. Това означава, че сътрудничеството с Microsoft ще се превърне в конкуренция.
За потребителите това може да е добре – повече конкуренция означава по-добри продукти. Но за Microsoft това е стратегическа заплаха.
Завръщането към отворения код
Интересно е, че през 2025 г. OpenAI пусна първия си модел с отворен код от пет години насам: gpt-oss-120b и gpt-oss-20b.
"gpt-oss-20b runs on a 16 GB notebook, so you can run it locally." — @Sider_AI
Това е важен сигнал. След няколко години на затворен код, OpenAI отново прегърна отворения код. Причината може да е конкурентният натиск – когато DeepSeek и други модели с отворен код се издигат, напълно затвореният код вече не е жизнеспособна стратегия.
Но пускането на модели с отворен код не означава, че OpenAI се е върнала към "отворена". Това просто означава, че отвореният код се е превърнал в средство за конкуренция.
Дилемата на потребителите
За потребителите проблемът е ясен: можете да разчитате на AI модел, но не можете да го притежавате. Той може да бъде променен, изведен от употреба или да стане по-скъп по всяко време.
Това е нова форма на зависимост. В миналото разчитахме на софтуер – но софтуерът може да работи локално. Разчитаме на облачни услуги – но облачните услуги поне имат SLA. Зависимостта от AI моделите е по-крехка: той не само може да бъде изключен, но може да бъде "надстроен" до версия, която не харесвате.
Реакцията на потребителите е реална:
"For those unaware, 4o was a serial sycophant that just affirmed everything the user said. This oneshotted weak-willed people who craved affirmation over everything else." — @reddit_lies
Тази оценка е сурова, но засяга реален проблем: някои хора наистина търсят в AI утвърждаване, което не получават от хората. Когато този източник бъде прекъснат, те чувстват не само неудобство, а истинска загуба.
Гледната точка на компанията
От гледна точка на OpenAI, извеждането от употреба на стари модели е разумно. Поддържането на множество модели е скъпо и новите модели са "по-добри" – по-точни, по-безопасни и по-ефективни.
Но "по-добър" е технически показател, а не показател за потребителско изживяване. Един модел може да е по-технологично напреднал, но потребителите да предпочитат "характера" на стария модел. Тази разлика не съществува в традиционния софтуер, но в AI е основен проблем.
Въпросът, пред който е изправена OpenAI, е: как да вземате бизнес решения, когато вашият продукт не е инструмент, а в известен смисъл "партньор"?
По-широкият проблем на индустрията
OpenAI не е единствената компания, изправена пред този проблем. Всички AI компании са в една и съща лодка.
Когато потребител каже "Харесвам GPT-4o", той не казва "Харесвам функциите на този инструмент". Той казва "Харесва ми усещането да взаимодействам с тази система". Това усещане е съставено от безброй детайли: тон, начин на отговор, "характер".
Тези детайли не са бъгове, те са feature. Но когато компаниите искат да "надградят", тези детайли често се жертват.
Възможни решения
Има няколко възможни начина за справяне с този проблем:
-
Устойчивост на модела: Позволете на потребителите да избират да продължат да използват стари модели, дори ако те вече не се поддържат активно. Това увеличава разходите, но уважава избора на потребителите.
-
Миграция на характера: Позволете на потребителите да "прехвърлят" любимия си характер на модела към нов модел. Това изисква технологичен напредък, но не е невъзможно.3. Отворена алтернатива: Позволете на общността да копира и поддържа старите модели. Това вече се случва, но са необходими повече ресурси.
-
Обучение на потребителите: По-ясно комуникиране на плановете и причините за извеждане от експлоатация на моделите, за да имат потребителите време да се подготвят.
Заключение
OpenAI преминава през трудностите на израстването. Превръщайки се от изследователска лаборатория в търговска компания, тя трябва да взема трудни решения.
Извеждането от експлоатация на GPT-4o е само едно от тези решения. Но то разкрива по-дълбок проблем: когато AI стане част от живота на хората, контролът на компанията върху AI се превръща във влияние върху живота на хората.
Това не е технически проблем. Това е етичен проблем, социален проблем, проблем, на който все още не сме готови да отговорим.
Гневът на потребителите е оправдан. Въпросът е: някой слуша ли?
Тази статия е написана въз основа на анализ на 100 дискусии за OpenAI в X/Twitter на 18 февруари 2026 г.
